“Втората Земя” (Another Earth) на режисьора Майк Кейхил от 2011 г. е американска драма, в която главните роли изпълняват Брит Марлинг и Уилям Мапотър. У нас филмът може да се срещне и като “Другата Земя”.
Това е един прекрасен филм, истинско малко произведение на изкуството, в който основните теми са за вътрешния диалог с нас самите; за фаталните случайности в живота; за грешката, изкуплението и прошката; за втория шанс; за невъзможната любов.
От началото до края, във “Втората Земя” има вграден елемент на научна фантастика. При това – какъв елемент само!
Става дума за това, че учените откриват планета, много сходна с тази на нашата Земя, която започва да се доближава лека-полека до нас. Оказва се, че на тази планета също живеят хора и учените дори успяват да осъществят контакт с тях. Така се изяснява, че най-вероятно хората там горе са пълни копия на всеки тук долу на Земята и че всеки човек на нашата планета може би си има двойник на другата планета.
Но не това е най-важното във филма и не само за това става дума в него.
“Втората Земя” показва историята на 17-годишната талантлива и чаровна Рода (Брит Марлинг), която има всички шансове да изгради един хубав и стабилен живот. Тя има високи интелектуални заложби и дори е приета да следва астрофизика в Масачузетския технологичен институт. Една вечер, по невнимание и след консумация на алкохол на парти, тя врязва колата си в друга кола на пътя и убива почти цялото семейство вътре.
Рода излежава четири години в затвора, а когато излиза, животът й вече не може да бъде нормален. Тя е бивш затворник, на чиято съвест лежи смъртта на майка и дете в колата, а бащата Джон (Уилям Мапотър) – уважаван композитор и преподавател по музика, оказва се е оцелял след дълга кома, но е рухнал психически. След затвора Рода няма сили за нищо друго и избира да стане най-обикновена чистачка в близката гимназия.
Случайността прави така обаче, че пътищата на Рода и Джон се пресичат отново и тя решава да се извини и да поиска прошка за стореното. Открива къщата му, но в последния момент губи кураж и го излъгва, че е служител от фирма за почистване по домовете. Ето така Рода започва да посещава регулярно къщата на Джон, за да почиства. А нужда от почистване има, тъй като след преживяната травма Джон е депресиран алкохолик и скромният му дом е изключително разхвърлен – като душата му. Да “пречисти” душата си изпитва силна потребност и Рода.
Постепенно Рода преобразява дома на Джон, той “светва” и се превръща в уютно място.
И ето, че нещо започва да се развива между двамата. Те някак си започват да се харесват, да си говорят един с друг. Рода няма смелост да признае коя е всъщност, а Джон така и не познава убиеца на семейството си. Заражда се любов – особена, предвид на обстоятелствата, дори навярно неправилна и неетична любов, но все пак може би възможна…
В живота на Джон всичко започва да се променя – към добро! Привличането му към Рода го променя, той спира да пие и отново започва да композира. Депресията му изчезва. Джон открива нов смисъл в живота си.
В живота на Рода нещата също са наред, като че ли. За пръв път след затвора тя има за какво да живее. Силно я измъчва обаче мисълта, че не е признала на Джон коя е тя и какво е сторила.
И тук се намесва втората Земя. Тя дотолкова е завладяла умовете на всички хора, че Рода и Джон някак не могат да останат изолирани от шума около нея. Нещо повече – Рода участва в томбола за спечелване на билет в смела експедиция до новата планета, с което получава шанс да посети втората Земя и дори може би да се срещне с другото си “Аз”.
Филмът “Втората Земя” поражда няколко паралелни теми за размисъл – сами по себе си различни, и все пак идеално свързани една с друга.
На другата Земя се оказва, че живеят човешки същества, които са пълни копия на хората на Земята, но живеят живота си по свой собствен начин, може би по-добър начин… Представи си, че получаваш възможност да се срещнеш и разговаряш с другото си “Аз”. Какво ще му разкажеш за себе си и за това какво правиш с живота си? Какви въпроси ще му зададеш? А какви въпроси ще получиш насреща? Срещата с второто “Аз” символизира вътрешния диалог с нас самите и е една от особено оригиналните идеи на филма, тъй като провокира към критичен поглед и осъзнаване на различни възможни реалности и житейски посоки.
Рода можеше да не ходи на парти в онази фатална вечер, нито да консумира алкохол там, преди да се качи в колата си. Можеше и да потегли в друг час обратно към дома. Можеше да гледа право в пътя, а не към втората Земя през прозореца на колата си. Можеше да не се вреже в колата на Джон и да не убие семейството му. Изобщо, нищо от това, което се случи на Рода можеше да не й се случва и тогава животът й щеше да се развие по съвсем друг начин. Животът на Джон и неговото семейство – също. Но в крайна сметка, поредица от малки случайности отвеждат Рода до ситуация на трагичен инцидент.
“Втората Земя” провокира да помислим за фаталните случайности в живота, за преломните моменти, за важните ситуации и нерядко още по-важните микроситуации. Защо са се случили? Възможно ли е било да бъдат избегнати? Или е трябвало да се случат, за да ни научат на нещо?
Във “Втората Земя” Рода допуска неволна, но ужасна грешка, с която съсипва живота на едно цяло семейство. И все пак, след тази грешка, тя избира да признае вината си и да потърси изкупление. Можеше и да не го прави. Дълго време нещата не се развиват гладко за нея и все пак накрая тя признава какво е сторила. Протяга ръка към живота. Проактивна е! Тази тема – за грешката, изкуплението и прошката, е много важна за филма и подтиква към размисъл, защото в крайна сметка, ние хората непрекъснато допускаме грехове и грешки, затова е и важно как се справяме с тях и как “излизаме” от тях.
Основна тема във “Втората Земя” е и темата за любовта и човешките взаимоотношения. Между Рода и Джон пламва една почти невъзможна любов. И все пак пламва. Оказва се, че е възможна! По някакъв начин двамата се нуждаят един от друг, за да излекуват душевните си рани. И го правят по възможно най-добрия един за друг начин. И същевременно, по възможно най-болезнения начин! Това навежда на мисълта, че зад силните чувства нерядко стои както голяма радост, така и голяма болка и че това е просто една неизбежна част от живота.
И разбира се, цялостното послание на “Втората Земя” е за съдбата и втория шанс в живота. Съдбата на Рода, вместо до бляскава кариера и щастлив живот, я отвежда до убийство и затвор, но все пак тя получава втори шанс – печели лотария за полет до втората Земя. Това й дава възможност да промени (отново) радикално съдбата си, да постигне мечтите си от преди катастрофата, да се измъкне от блатото на преживяната трагедия. Филмът майсторски провокира да помислим върху идеята за втория шанс. Има ли го? Дали го заслужаваме? Струва ли си да го грабнем?
Любопитен факт е, че “Втората Земя” е независима кинопродукция с бюджет под 100 000 щатски долара на дебютиращия в голямото кино Майк Кейхил. По думите на Брит Марлинг, която освен главна героиня е и косценарист във филма заедно с Кейхил, екранният й партньор Уилям Мапотър се съгласява да участва в проекта срещу хонорар от само 100 долара на ден. Причината – завлядян е от силния сценарий и дори настоява лично да участва в подготовката на сцените с неговия герой, за да се изгради образът му възможно по-реалистично.
Това е много показателно и обяснява атмосферата и енергията, която излъчва “Втората Земя”. Динамиката на взаимоотношенията между Рода и Джон е въздействаща и изключително убедителна, излъчвайки цяла палитра от чувства, които двамата главни герои изпитват. Кинематографията е загадъчна и особено красива, а музиката към филма – оригинална и много емоционална.
С внимателния баланс на всички свои елементи, филмът предлага трогателно и вълнуващо изживяване и съдържа в себе си богатство от послания, емоции и символика.
Моята оценка за “Втората Земя” е 5 звезди.
