“Сблъсъци” (Crash) от 2004 г. на режисьора Пол Хагис е американски драматичен трилър, отличен с множество престижни награди, сред които блести “Оскар” за “Най-добър филм”. И това не е случайно!
“Сблъсъци” разкрива колко разединено е съвременното общество в САЩ, в което всеки мрази различния и го упреква за собствените си проблеми и несполуки. Общество, в което бели и черни, латиноси и азиатци, полицаи и престъпници, работещи и домакини, богати и бедни се подозират и ненавиждат един друг, оплетени в мрежи от предразсъдъци, гняв и расизъм.
Историята ни пренася в Лос Анджелис (Калифорния) – мултикултурен и многоезичен град, в който съжителстват хора от къде ли не. Без да губи време, още от първите минути филмът започва да ни показва сблъсък след сблъсък между типични представители на различни слоеве на обществото. Някои от тези сблъсъци са физически, други – културно-расови, някои са междуличностни, други – вътрешноличностни…
Така например, виждаме белия полицай Райън (Мат Дилън) – уличен патрул, чийто баща е сериозно болен, но здравната му осигуровка не може да поеме разходите за адекватно лечение. Райън осъзнава, че е в неизгодно положение и се гневи на чернокожа чиновничка, която (според него) не иска да му помогне. Обзет от ярост, Райън излиза на работа, спира на случаен принцип автомобил на улицата и от позицията на силата оказва полицейски тормоз на чернокожа семейна двойка.
Виждаме също и двамата чернокожи младежи – Антъни (Кристофър “Лудакрис” Бриджис) и Питър (Ларенц Тейт), които смятат, че белите са виновни са всичко лошо, което се случва на афроамериканците, като например лошо образование, недостиг на пари, липса на перспектива… В следващия момент, двамата хладнокръвно вадят пистолети на улицата и отнемат автомобила на семейна бяла двойка, за да го продадат на прилична цена на автомафията.
В подобен стил, “Сблъсъци” ни прави свидетели на множество сюжетни линии – конфликтни ситуации, в които едни хора карат други хора да страдат. Причината винаги е една и съща – разрушителни емоции (гняв, страх), породени от средата на несигурност и липсата на доверие, в която живеят всички в огромния град.
Но филмът не се ограничава само до междуличностните конфликти, а успява да покаже и редица вътрешноличностни такива, което е едно от големите му достойнства. Ставаме свидетели на няколко драматични ситуации, в които героите трябва да вземат решение как да постъпят – почтено или непочтено. И както обикновено се случва, понякога решенията са едни, понякога – други.
Кулминацията на “Сблъсъци” идва в една силна, драматична сцена, когато Фарад (Шон Тоуб), емигрант от Иран, тръгва да отмъщава с оръжие в ръка заради погрома срещу малкото магазинче, с което препитава семейството си. Но подобно на други герои във филма, и Фарад насочва гнева си срещу невинна жертва – ключаря Даниел (Майкъл Пеня), който предния ден е поправял бравата му в магазина. В пристъп на ярост, Фарад произвежда изстрел.
Този пиков сблъсък красноречиво показва какъв е крайният резултат от всички негативни, разрушителни емоции и чувства, които изпитват героите във филма. А крайният резултат, съвсем логично, отново е негативен и разрушителен, при това както във физически план, така и в емоционален и духовен.
Нещо характерно, което се повтаря непрекъснато в “Сблъсъци”, е как героите правят погрешни допускания за другите, единствено на база на цвета на кожата им.
Например, във филма вземат Фарад за арабин, докато той всъщност е персиец. Съпругата на градския прокурор е убедена, че латиносът Даниел е член на банда, а в същото време той е почтен семеен мъж и един от малкото изцяло положителни персонажи. Полицай, който се прибира към дома с частната си кола, качва чернокож мъж на стоп през нощта, но малко по-късно го застрелва, защото мъжът бърка в джоба на якето си – но там няма пистолет!
В по-тесен план, тези примери са директни препратки към стереотипите на расизма, но в по-широк план става дума за късогледството на всякакви други предразсъдъци, когато са доведени до крайности.
“Сблъсъци” не твърди, че хората са изначално лоши. Напротив, във филма виждаме как героите постъпват добре, а след това зле… или обратно. В един сблъсък те са от едната страна на барикадата, а в следващ – от противоположната. Някои от тези сблъсъци им носят болка и страдание, други – ползи и облаги. От някои сблъсъци героите излизат морално деградирали, а от други – позитивно трансформирани и израстнали като личности.
Това е и едно от основните послания на “Сблъсъци” – и доброто, и злото живеят в нас, а от нас зависи на кое от тях ще позволим да вземе превес с всеки следващ сблъсък.
Филмът ни разкрива, че ако търсим причините за проблемите извън нас, обикновено ще ги намираме успешно в лицето на други хора, ще постъпваме лошо или егоистично спрямо тях и ще продължаваме да бъдем нещастни. Но ако се вглеждаме навътре в себе си, ако хуманността за нас е ценност и ако се стремим към добродетелен характер, то доброто в нас ще побеждава, а това на свой ред е ключ към по-справедлив и спокоен живот.
“Сблъсъци” завършва показателно – с поредния сблъсък, този път чисто битов – безобидна катастрофа на кръстовище, довела до счупен стоп. С тази финална сцена филмът сякаш ни показва, че сблъсъци ще има винаги, докато свят светува, защото ние хората вечно сме на кръстопът, с всичките ни особености и различия. И все пак, при всеки сблъсък, в нас е силата да изберем как да мислим и действаме спрямо себе си и околните, така както от нас зависи накъде ще продължим пътя си, когато се озовем на кръстовище.
В “Сблъсъци” участват голям брой артисти, сред които и известни имена като Сандра Бълок (в ролята на Джийн Кабът), Брендън Фрейзър (в ролята на главен прокурор Рик Кабът), Дон Чийдъл (в ролята на детектив Греъм Уотърс) и др. Всички те изпълняват ролите си прекрасно, като обигран екип, без един или друг артист да доминира с екранното си присъствие.
Поради значителния брой главни герои, филмът няма капацитета да представи по-задълбочено отделните персонажи. В известен смисъл това е минус, но от друга страна, може да се разглежда и като плюс, тъй като амбицията на филма очевидно е да покаже широтата и многоаспектността на конфликтите в съвременното общество.
Изненадващо, в в края на филма става ясно, че повечето герои, неволно и непредизвикано, са взаимносвързани и действията на едни от тях са довели до някакви последици за други. Всъщност, ако се замислим, това не бива да ни изненадва, доколкото в едно общество всички хора са пряко или косвено във връзка един с друг, бидейки малки части от едно по-голямо цяло.
В заключение, “Сблъсъци” е отличен филм, който повдига неудобни, но важни теми за размисъл. За мнозина основната тема вероятно ще е расизмът, и това е така, особено в контекста на американската действителност. В по-широк смисъл обаче, това е филм за разрушителната сила на деструктивните конфликти, които избухват така лесно, подобно на горски пожар в горещ летен ден, когато хората не се познават добре или не умеят да комуникират ефективно.
Моята оценка за “Сблъсъци” е 5 звезди.
