“Полет над кукувиче гнездо” (One Flew Over the Cuckoo’s Nest) е кино класика от 1975 г. на режисьора Милош Форман, поместена в листата на “Най-добрите филми на всички времена” според Американския филмов институт.
Забележителната творба е не толкова филм, колкото откровение за невъзможността на обикновения човек да се бори срещу системата.
Сценарият на “Полет над кукувиче гнездо” е адаптация по едноименния роман на Кен Киси от 1962 г. Действието се развива в психиатрична клиника, в която цари пълен ред и контрол, но това коренно се променя, след като в нея пристига Рандъл Макмърфи (Джак Никълсън). Той симулира лудостта си с надеждата да изтърпи затворническата си присъда в спокойна среда.
Макмърфи очевидно не е светец заради провиненията си, но е добър по душа и навлизайки в историята му оставаме с впечатление, че всичко, което се е случило до този момент в живота му е по-скоро плод на злощастно стечение на обстоятелствата, отколкото на зла умисъл.
В болницата Макмърфи се натъква на тъжна и потискаща картина – пациенти в незавидно психично състояние са строго надзиравани от властната и студена старша сестра Рачид (Луиз Флечер).
Бунтарската природа на Макмърфи го прави непримирим към живота в рамки и със своя неугасващ оптимизъм и свободолюбива душа, той се противопоставя на задушаващата атмосфера и утвърдените правила на лудницата.
Чрез шеги, игри и разговори, Макмърфи внася цвят в ежедневието на падналите духом пациенти. Това ги ободрява и видимо е от полза, но не се толерира от високопоставените началници на клиниката, които се опитват всячески да пречупят бунтаря.
Когато гледах филма за първи път, не можах да разбера почти нищо и съответно не се впечатлих от творбата. Даже протестирах, че незаслужено е получил многобройните си награди. Това беше така, защото възприех историята буквално и не можах да осмисля, че всъщност става въпрос за една голяма метафора. Лудницата символизира системата, а Макмърфи е човекът, който се опитва да я промени.
“Полет над кукувиче гнездо” утвърждава идеята, че малкият човек не може да се противопостави на една внимателно замислена и устойчиво изградена бюрократична система. Филмът показва как всяко едно предложение на Макмърфи за подобряване на живота в болницата се посреща със съмнение, откази и дори наказания от хората с власт. Колкото повече главният герой се опитва да промени правилата, толкова повече системата се противопоставя на това.
Разбира се, думата “система” не трябва да се свързва единствено с нещо, което задължително е лошо и трябва да се променя из основи. Наличието на организация и правила е необходимо, за да се поддържа дисциплина, иначе настъпва некотролируем хаос. Когато липсва ред, всеки може да прави каквото си пожелае или сметне за добре, което в една общност може да е непродуктивно и дори опасно. Много системи и организации са създадени в името на нещо добро и са насочени към определена по-голяма идея, мисия или кауза.
Факт е обаче, че дословното следване на правила води до потискане на духа, въображението и мотивацията. Неслучайно всяка бюрокрация (например в образованието, здравеопазването или държавната администрация) има нужда от “безгласни букви” – хора, които просто изпълняват заповеди и много-много не се обаждат.
Точно за обратното се бори Макмърфи в лудницата, но се оказва, че редът там не може да бъде променен драстично, както на него му се иска. Дори когато в клиниката се формира мнозинство от недоволни и буйни “революционери”, ръководството винаги успява да намери начини да се справи, в т.ч. чрез заплахи, манипулации и наказания.
Така системата пречупва малкия човек.
„Полет над кукувиче гнездо“ завладява едновременно с ярост и безсилие. Като страничен наблюдател, зрителят вижда възможностите за промяна на остарели подходи, но в същото време осъзнава и неспобността на отделните хора да постигнат това. Тъй като не вижда друг начин, в пристъп на гняв Макмърфи се нахвърля ожесточено върху суровата сестра Рачид, за да я убие. Уви, той не осъзнава, че дори да се отърве от един член на системата, това няма да промени положението. Ще дойде друг на негово място и ситуацията ще бъде все същата.
За съжаление, филмът не ни дава отговора, който ни се иска, а именно, че решение има и че то е в полза на мнозинството. „Полет над кукувиче гнездо“ тънко обръща внимание, че единственият начин за бягство от системата е поединичното спасение, дори понякога с абсурдни и налудничави средства.
Така именно постъпва един от героите във филма – Вожда. Той е напълно нормален, но през цялото време се преструва на луд, за да спазва привидно правилата и да не се набива на очи. Накрая, когато получава възможност за бягство, той мигновено се възползва. Другите обаче си остават в плен на лудницата.
“Полет над кукувиче гнездо” категорично заслужава признанието “филмов шедьовър” не само заради смелостта да засегне деликатната, дори неудобна тема за противопоставянето срещу установения ред, но и заради превъзходната актьорска игра.
Джак Никълсън предава същността на Макмърфи до съвършенство, демонстрирайки отличното си разбиране и интерпретация на героя. Със закачлива усмивка и дяволит поглед, той безупречно изиграва дръзкия и твърдоглав размирник, чиито качества, дух и свободолюбие се открояват на фона на психично болните. Контрастът между него и всичко останало се засилва и посредством цветните дрехи, които носи на фона на стерилното бяло, което доминира като цвят във филма и е символ на подредеността и контрола. Актьорите, изиграли умопобърканите пациенти, също заслужават адмирации, заради правдоподобността и автентичността на образите си.
“Полет над кукувиче гнездо” не е комфортен филм, защото излага истината за взаимоотношенията между системата и хората такава, каквато е, а тя, за съжаление, е обезсърчаваща и нежелана. Това е творба с вечни идеи, които заслужават да бъдат видени, чути и обсъждани.
Моята оценка за “Полет над кукувиче гнездо” е 5 звезди.
