Датският филм “Ловът” (The Hunt) от 2012 г. на режисьора Томас Винтенберг е една от причините да обичам европейското кино.
Филмът показва колко лесно е да бъде опетнен нечий живот и как обществото буквално може да унищожи един човек, когато стадните импулси надделеят над здравия разум.
Сюжетът е простичък. Лукас (Мадс Микелсен) е добросъвестен, самотен мъж, който минава през труден етап от живота си. След развод и неприятно съдебно дело за родителски права, той се опитва да стъпи отново на крака и започва нова работа като възпитател в детска градина.
В градината е малката Клара (Аника Ведеркоп) – дъщерята на най-добрия му приятел, която силно се привързва към Лукас. Един ден детето се разстройва след безобидна забележка от негова страна. Голямото й въображение и детската й ревност към Лукас провокират Клара да си измисли ужасна лъжа, която разказва на директорката на детската градина.
Обвинен напълно несправедливо в сексуално посегателство над Клара, Лукас мигновено губи доверието на почти всички, които е смятал за свои близки. Животът му се разпада за броени седмици.
“Ловът” представя изключително реалистично как едно общество е склонно да реагира с огромна жестокост спрямо отделен свой член, когато е обзето от разрушителни негативни чувства. Във филма зрителят не е оставен да се чуди дали Лукас е виновен, или не. Напротив, напълно ясно е, че Лукас е невинен. И въпреки това, измислиците на малкото момиченце лесно взимат превес и всички в малкия град заклеймяват Лукас като виновен, без никакви доказателства. Както се казва, иди доказвай, че нямаш сестра.
Името на лентата – “Ловът”, е перфектно подбрано. Във филма са показани сцени от лов на елени, които препращат директно към ситуацията на главния герой. Лукас е объркан, шокиран и ужасен точно като един безобиден елен, подгонен от хайка ловци. Всичките му приятели, познати, а и непознати, водени от страх, гняв и омраза, се нахвърлят отгоре му и са решени да го накажат и съсипят.
След дълга и трудна битка за доказване на правотата си, Лукас привидно възвръща доверието на хората към себе си. Животът му продължава като че ли по старому, все едно нищо не се е случило. И точно във финалните секунди на филма, когато се очаква някакъв хепиенд, се случва нещо, което зловещо предупреждава, че обществото нищо не е забравило и нищо не е простило. Именно този отворен финал провокира размисли за несправедливостта и безпощадната природа на хората, както и за големите последствия от малките лъжи.
“Ловът” нагледно демонстрира, че когато в едно общество се прокара дадено съмнение, то много трудно би приело за истина каквато и да е било друга алтернатива. Неслучайно всяко действие на Лукас, вместо да му помогне, само затвърждава неговата “виновност” в очите на хората. “Ловът” е филм за опасността да изгубиш здравия разум заради стадно мислене, в което другата гледна точка просто отсъства. При подобно групово единомислие, приятелството и доверието отиват далеч на заден план.
“Ловът” ни напомня и за важността от грижите за децата. Причината за инцидента с малката Клара е, че тя не е основен приоритет за родителите си. Именно това подтиква Клара да открие заместител на своите родители и тя го среща в лицето на Лукас. Но парадоксално, така както само детската фантазия може да го измисли, Клара обвинява Лукас, без да осъзнава сериозните последици.
Изобщо, филмът ясно ни посочва какво се случва, когато ти лепнат етикет, особено когато той е “педофил”. Именно тази несправедливост успя да ме качи на “емоционалното влакче”, когато гледах филма. Започнах го със симпатия към главния герой, след това изпитах многократно гняв заради несправедливостта и озлобеността към него, който за финал изби на плач. В този смисъл смятам, че както сценарият и режисурата, така и актьорската игра на Мадс Микелсен заслужават адмирации за предадената болезнена реалистичност на историята.
Естествената актьорска игра в “Ловът” е подсилена с операторски избор за снимане от ръка и множество кадри в близък план, което прибавя натуралност и фокус към емоциите на главния герой. Филмът е заснет и в характерни за един ловен сезон златисто-кафяви цветови нюанси, което е друг негов плюс.
Единствената ми критика към филма е, че лично на мен ми липсваше определен драматизъм в някои моменти, за да се получи ефект на максимално натрупване на напрежението преди финалната кулминация.
В резюме, “Ловът” разглежда една типична за европейското кино тема, а именно темата за човешките взаимоотношения. Във филма те са представени по много автентичен начин, с присъщ вътрешен драматизъм.
Моята оценка за “Ловът” е 4 звезди.
