Американски прелести

“Американски прелести” (American Beauty) на режисьора Сам Мендес е американска драма от 1999 г. Това е един отличен пример за умен филм – увлекателен, провокиращ, въздействащ, с богатство от теми и символика.

Историята разказва за герои, попаднали в капана на работата, на безсмисления брак, на родителите, на обществото и особено в капана на самите себе си. Това е най-вече филм за търсенето, а за някои от тези герои – и за намирането: на свободата, щастието, красотата, идентичността.

“Американски прелести” ни запознава със средностатистическия американец Лестър (Кевин Спейси), стегнат от здравата и изхабяваща хватка на рутината и кризата на средната възраст. Последните двадесет години живее по инерция, необичан и неуважаван от семейството и обществото, възприеман за пълен загубеняк. Бракът му с истеричната и властна съпруга Каролин (Анет Бенинг) върви по навик. Дъщеря му Джейн (Тора Бърч) го мрази, защото той не се интересува от нейните нужди и рядко общува с нея. Лестър се чувства мъртъв душевно, а след по-малко от година, както отбелязва, ще е мъртъв и в буквалния смисъл на думата.

Една непредвидена среща с Анжела (Мина Сувари) – най-добрата приятелка на дъщеря му, отключва в Лестър не само сексуалното желание, но и силата да вземе живота си в ръце, осъзнавайки, че е просто обикновен човек, който няма нищо за губене.

Нимфата Анжела “събаря” първата плочка от доминото на пробуждането на Лестър. Внезапно той придобива самочувствие и бърза да навакса годините, прекарани в застой. Започва да тренира, да се грижи за външния си вид, изнудва шефа си, опълчва се на жена си, купува мечтаната кола и дори опитва наркотици. Поема пълна отговорност за живота си и усеща вкуса на свободата.

Рязката трансформация в живота на Лестър му дава така желаната от него свобода. Но тя си има цена. В самия си край филмът ни показва как Лестър я плаща – той осъзнава, че е независим и че не дължи нищо на никого, но в същото време разбира, че е самотен.

Щастието е другата голяма тема в “Американски прелести” и всички герои са заети да го преследват. Щастието обаче е нещо индивидуално и всеки има различна представа за него.

Каролин, например, отдавна е загубила радостта от живота и се чувства дълбоко недооценена. Тя е материална жена, която се тревожи повече за скъпия си италиански диван, отколкото за брака си с Лестър. За нея единственият начин да е щастлива е да е успешна. Затова Каролин жадно се стреми да преуспява в кариерата и да осъществява контакти, а дори и любовни връзки, с важни хора. Нейният стремеж да бъде видяна като щастлива обаче, не я прави такава.

Заглавието “Американски прелести” на английски е “American Beauty” и то пряко посочва една от основните идеи във филма – красотата. Какво е тя и къде да я търсим?

Анжела е може би най-добрият пример за това какво не е красотата. Обсебена от параноята да не бъде обикновена, Анжела черпи усещане за собствената си идентичност от мнението на околните и поради това желае да бъде възприемана като привлекателна и интересна личност, която винаги е център на вниманието. Тази нейна фиксация върху външната красота я прави изпразнена от съдържание.

Анжела и Каролин са олицетворение на розите във филма – лайтмотив, който присъства във всички ключови моменти. Розата, царицата на цветята, символизира в “Американски прелести” фалшивата и повърхностна красота. Но истинската красота няма потребността да се доказва. Тя е преди всичко вътрешна, а не само външна.

Оказва се, че американските прелести са всъщност Джейн и Рики (Уес Бентли) – “откачалките”. Джейн е несигурна и объркана тийнейджърка, която иска външно да подражава на Анжела. Вътрешно обаче тя не е фалшива и това й показва мистериозното момче Рики, което сякаш съдържа в себе си цялата мъдрост на света.

Рики се явява най-истинският герой във филма, защото по всичко личи, че е намерил себе си и своето щастие. Движейки се навсякъде със своята камера, той търси да улови красотатa на света. Рики знае какво е красотата – тя е е в неподправеността и в приемането на живота такъв, какъвто е.

Финалът на “Американски прелести” обединява в себе си всички най-важни послания на филма. Това е моментът, в който се поставя въпросът за идентичността на героите и за цената, която те трябва да платят, за да я получат. Лестър, например, плаща цената на свободата с живота си и въпреки това се чувства благодарен за всичко, което му се случва, защото за първи път от много време той е истински щастлив.

“Американски прелести” е преживяване. Филм, който те оставя с дълбока въздишка, насълзени очи и усмивка. Даваш си сметка, че светът е едно много красиво място и за да го видиш, просто трябва да погледнеш по-отблизо.

Един интересен факт е, че преди режисьорът Сам Мендес да направи своя филм, той е бил театрален режисьор. Личи си, защото в “Американски прелести” той обръща много сериозно внимание на изграждането на образа на героите. Актьорската игра на всички е убедителна и прави силно впечатление. Усеща се, че за всичко е помислено и е измислено добре – всеки ред от диалога, всеки кадър, всяко потрепване на окото. Всички големи идеи във филма – за търсенето на свободата, щастието, красотата, идентичността, се преплитат в един особено интересен сюжет.

Антоан дьо Сент Екзюпери казва: “Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне”. В случая с “Американски прелести” не мога да бъда по-съгласна. Не намирам какво мога да променя, да добавя или премахна от филма, затова го определям за перфектен.

Обикновено хората, случките и произведенията на изкуството, които остават в паметта ни, са тези, които са ни провокирали към научаването на уроци. Уроци, които не приемаш бързо и лесно, но за които след време си благодарен. Може би затова обичам този филм толкова много. Защото повлия на мисленето и поведението ми. Помогна ми да достигна до отговори, за които дори не бях задавала въпросите.

Оценката ми за “Американски прелести” е 5 звезди.